Translate

вторник, 2 юни 2015 г.

Чантичка с шоколад

   Здравейте!
 С малко закъснение искам да поздравя всички с празника на детето. Нека всички дечица да са живи и здрави , много усмихнати и щастливи! 
 И да ви покажа какво направих за моето дете. Ралица е вече на 12 години, не иска играчки и става все по-трудно да се измисли подарък. Днешните деца като цяло си имат всичко  и нямат нужда от още една вещ, някаква, която да се чудим къде да приберем. 
 Спомням си , че едно време , когато аз бях дете, нямахме много подаръци, нито много играчки. То по наше време нямаше и по магазините кой знае какво. Освен, че нямаше разнообразие от играчки, нямаше и сладки неща. Боклуците, които  постоянно рекламират ,с които сега е заринато, и от които се опитваме да предпазим децата си, все още не съществуваха. Говоря за разните вафли, близалки, чипсове, и всякакви подобни. Имаше само няколко вида бонбони, обикновени вафли , морени, десертчета балкан , един вид сухи пасти и още съвсем малко на брой лакомства. А и не винаги се намираха   по магазините. Само когато ги "пуснат", майка ми купуваше  например една кутия бонбони, или една кутия сухи пасти. И за нас беше истински празник. Трябва да ви кажа, че бонбоните свършваха още на същия ден. Обикновено със сестра ми си разделяхме по половин кутия. Аз винаги първа изяждах моята половина  . И после мрънках на сестра ми да ми даде от нейната. А тя винаги ми даваше.  Преди и все още обичам много сладко . Заради това, и понеже нямаше почти нищо по магазините, като ученичка се научих и правех домашни сладкиши и торти. Особено много обичах шоколад. Имаше един български, фин  млечен , в синя опаковка. Точно такъв продават и сега. И той е най-любимият на дъщеря ми. Разказах ви всичко това, за да обясня защо реших да и направя точно такъв подарък за първи юни. А за да е по-интересно, направих една хартиена дамска чантичка, в която сложих шоколадите. И понеже все пак първи юни е детски празник, направих чантичката розова и я украсих с фея. Естествено, понеже за първи път правя подобна, има разни несъвършенства. Закопчалката не я бях измислила предварително и не се получи добре, но определено беше изненада.  Ето я и чантичката:
Предизвикателства:


7 коментара:

  1. Мари, аз пък подарих на моите деца кутийки с бонбони от етъра, теменунижки и едни тип детска радост. И наистина радостта им беше по детски голяма и искрена, без да питат за други подаръци. Благодаря ти, че показа тази красива розова чантичка при нас и ще те чакаме отново. Знам колко цениш ти самата хубавите български надписи, така че вярвам ще измислиш нещо оригинално.

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесно решение и изпълнение:)Благодаря че се включи в моето картичкофурийско предизвикателство:)

    ОтговорИзтриване
  3. Ех Мария, какъв чудесен разказ.Върна ме и мен в далечното минало на вкусните сладки и шоколади , които макар че бяха малко и наистина ги нямаше, бяха невероятно вкусни.Дали защото съм била още дете или наистина днешните ментета са ужасни незная. Поднесени по този красив и оригинален начин обаче , няма как да не си ги хапнеш с ухота и опиянение.Страхотна чантичка-аз не виждам какво не и харесваш на закопчалката -всичко си е ОК!Благодаря ти за участието ти при Фуриите.Прегръдкиииии.....

    ОтговорИзтриване
  4. Lovely creation, well done! Thanks for joining us at The Crazy Challenge.

    groetjes, Ellen

    ОтговорИзтриване
  5. Еха ,че кой не обича подаръци ,особено поднесени по този оригинален начин.Това ги прави още по-незабравими.Радва ме факта ,че сме те предизвикали да се включиш на нашето второ предизвикателство.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. И от името на дизайнер в щурите предизвикателства ти благодаря за участието ти при нас тази седмица.Успех!

    ОтговорИзтриване
  7. Beautiful!
    Thanks for joining us at Card Mania Challenges and good luck !
    Marzena DT

    ОтговорИзтриване