Marie: Да поспрем, да прочетем, да помислим

сряда, 27 май 2015 г.

Да поспрем, да прочетем, да помислим

Здравейте!
Днес няма да ви разказвам как съм направила тази картичка, а ще споделя няколко цитата от последната книга, която четох. Книгата се казва "Безкрайният план", на Изабел Алиенде. В днешното изнервено, претоварено време, струва ми се имаме още по-голяма нужда да поспрем, да прочетем, да помислим... Всички се питаме защо така , не се получава, трудно е, къде отиде радостта от живота, къде отиде.... Всеки търси, своята си истина. В книгите има много отговори , на много въпроси. Трябва само да ги потърсим, да ги ВИДИМ. Да помислим, насаме със себе си. Аз споделям само малка част от тази книга, а има още толкова много...
Пожелавам ви спокойна вечер, а който иска да прочете.

"...Баща му, ръководеше малобройния клан със строги, но ясни правила;всички заедно, всеки изпълнява личните си задължения, награда-наказание, причина-резултат, дисциплина, основана на поредица от неизменни ценности. Бащата беше като всевиждащо око. Сранстването определяше съдбата на семейството, без да нарушава тяхната стабилност, защото правилата бяха ясни.
...........
Кой ти е казал, че животът е лесен. Винаги има болка и трудности.....Спри да се вайкаш и се вземи най-сетне в ръце. Опитал си се да избягаш от живота си, но не може все да тичаш, в някой момент трябва да спреш и да се изправиш срещу себе си. Колкото и да бягаш, накрая пак оставаш в собствената си кожа.
.........
...всяка стъпка става част от нашата история, носим завинаги всички свои желания, мисли и действия. С други думи, ние сме своето минало. Баща ми проповядваше за последсвията от всяка постъпка и и отговорността...казваше, че всичко, което правим, се връща при нас, че рано или късно плащаме за алото и извличаме полза от доброто......"