Translate

сряда, 25 септември 2013 г.

На село

  Сега ще ви разкажа за едната си баба-тази, на която съм кръстена-Мария. И за нейната къща. За другата баба също отдавна имам да разкажа нещо конкретно , но темата е по-различна и няма да я захващам сега.
  Аз съм от щастливите едновремешни деца, които имаха баби на село. То тогава повечето имаха, за разлика от сегашните деца, които прекарват почти цялата си лятна ваканция затворени  в апартаментите на градските си баби, или по летни занимални, все в големите градове. Моята дъщеря си мечтае за баба с къща на село, но за съжаление и двете и баби живеят в града и то в апартаменти.
 Та моята баба Мими( така и казвахме) живееше в едно малко село между Ямбол и Елхово-казва се Ханово. Това е селото на баща ми. То се намира в тракийската низина и през него тече река Тунджа. Прекарвахме зимната ваканция там , по-голямата част от лятната ваканция и почти всяка събота и неделя. Тук имам сканирана една мнго стара снимка на селото, направена доста преди да се родя аз.
 
   Дворът беше много голям -почти 2 декара. Около къщата имаше плочник , покрит с асми, които правеха прохладна сянка през лятото, а под тях ни закачваха дървена люлка на която двете със сестра ми се редувахме да се люлеем. Около плочника имаше лехи с много , най-различни цветя , оградени с дъсчена ограда . Имаше и една смокиня, точно до чешмата. Тази къща беше стара , кирпичена ,и вътре в нея нямаше нито баня, нито тоалетна. Чешмата беше външна с едно циментово корито, в което се побирах цялата. През зимата водата в нея замръзваше и дядо ми трябваше да я нагрява с горелката за да потече вода.
 От дугата страна на дъсчената ограда имаше отъпкана ,спечена пръст  ,по която се разхождаха кокошките с пиленцата и поне един петел( понякога много боен и войнствен петел). Тук дядо ми оставяше и каруцата. Имахме и магаре, а по-късно кон, който дядо ми впягаше в каруцата и това му беше превозното средство, с което пренасяше всякакви товари. Дядо ми гледаше и овце , освен кокошки , а по едно време имаше и зайци. Понякога през лятото ходеше до поляните в края на селото да коси тева за животните и ни взимаше с него. Трябва да ви кажа , че да полегнеш на върха на натоварената копа трева( миришеща на току що окосена, понякога с примес на мащерка и други билки) в каруцата и да се подрусваш на меко на връщане към къщи е страхотно приятно усещане-още си го спомням. Каруцата ми беше любимото превозно средство, в колата и автобуса винаги ми ставаше лошо.
  Мястото за кокошките и каруцата беше отделено с телена ограда от големия двор , в който се гледаше всякакъв плод и зеленчук-имаше домати ,краставици, тикви , боб, дини и пъпеши , и въобще всичко , за което се сетите.Имаше череши , ябълки и круши, праскови , малини, кайсии. А баща ми беше пчелар ,та в края на големия двор бяха наредени кошерите с пчелите.
   Освен игрите ,ние със сестра ми  много сме помагали , защото работата в този голям двор нямаше край. Сутрин ставахме рано да берем корнишони, които се предаваха на организирани пунктове за изкупуване на селскостопанската продукция. Поливахме доматите, краставиците  и другите зеленчуци. Беряхме череши и грозде. Правехме зимнина.
   Един от любимите ми спомени са късните  летни вечери, след 10 часа ,когато в тъмнината седяхме с баба ми и другите съседски баби около огъня, на който се варяха компоти или лютеници. На няколко крачки от огъня не се виждаше нищо , освен тук там проблясващи светулки, нямаше улично осветление. Нощта вече настъпваше, прохладна и спокойна, след горещия летен ден . Бабите си говореха тихо и разказваха най-различни истории и на нас ни разрешаваха да стоим с тях до среднощ, вместо да си лягаме...
  За мен това е един цял изгубен свят, за който мога да  разказвам безрайно , за който неведнъж съм разказвала на дъщеря ми , подхранвайки мечтите и за къща с двор и баба на село.
   Добре , че зет ми ( мъжа на сестра ми) е от село, неговите родители живеят там , гледат много животни и имат голям двор. Племенниците ми ,като си дойдат от Аглия прекарват по-голямата част от ваканцията си там при дядо и баба .Моята дъщеря покрай тях  също ходи от време на време и има възможността поне за малко да се докосне до българското село, което за голямо съжаление е все по-пустеещо, и този вълшебен свят , за който ви разказвах е на път за изчезне.
  За да им напомня за България и баба и дядо на село, направих за племенницата ми Съба тази картичка, с която ще участвам в предизвикателството на Картичкофурии.



  Картичкофурийско предизвикателство 186"Бабината къща"
Chocolate coffee cards - Anything goes
WAW - Anything goes
Challenges 4 Everybody  Challenge #29 - Anything Goes
City Crafter Challenge Blog Week 178 - Flower Power

 

8 коментара:

  1. Мари, чудесен разказ, който хем ме развълнува хем лекичко ме натъжи. Защо ли нашите деца са лишени от такива спомени - простички, с нищо не впечатляващи, но толкова близки на сърцето и носещи толкова радост.
    Чудесна картичка си направила, която да илюстрира хубавия ти разказ.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, много ти благодаря Кати за този толкова топъл и сърдечен коментар! За съжаление днешните хора, както и техните деца, толкова много бързат да вземат от всичко , да се забавляват- непременно, че често пропускат важните моменти и нещата, които изпълват живота със съдържание, придават му смисъл...

      Изтриване
  2. Страхотна картичка. Много ми хареса рисунката на автентично - българската къща. А, разказът е невероятно топъл и изпълнен с много обич. Благодаря ти, че ги сподели в моето предизвикателство при Картичкофуриите.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз също много ти благодаря за прекрасната тема на предизвикателството, която ме върна назад във времето!

      Изтриване
  3. Lovely card. Great fence technique! Thanks for joining Challenges 4 Everybody and hope to see more of your creations here.

    Hugs
    Joanie
    xxxx

    ОтговорИзтриване
  4. That is just gorgeous !!! Thanks for playing along with us at CCCB!

    ОтговорИзтриване
  5. How very lovely!! Thanks so very much for playing along at CCCB!

    ОтговорИзтриване