От вчера съм се захванала с едни цветя, в есенни цветове. Уж с нови печати и форми, но крайният им вид не се различава много от старите. Та така, след като вчера правих цветя, днес се заех да използвам част от тях. В едно миниплатно, специално за Картишоците. По темата на текущото предизвикателство ММП:16 Есенни листа и стари книги.
Не веднъж съм споделяла, че есента е любимият ми сезон. Няма пак да ви обяснявам, защо. Искам да споделя с вас малко стари спомени и книги. Също и донякъде да обясна платното, което направих.
От край време много обичам да чета. Всяко лято прочитах цялата задължителна литература, и още много допълнително. През учебната година също четях. В малките класове се бях записала в детската библиотека и , а по-късно и в окръжната. Като малки имахме час за лягане-май беше след лека нощ деца. Освен, че трябваше да си лягаме толкова рано, трябваше и да угасим лампата. Още си спомням, че бях изнамерила отнякъде фенерче и четях под одеалото. По-късно, вече по-голяма, се е случвало така да ме увлече някоя книга, че да осъмна снея и да си легна чак , след като я довърша. А имайте пред вид, че никога не съм била нощна птица. Често четях на някоя пейка в градската градина. Редовно вървях по улиците, с книга в ръце, четейки. Все още го правя. ..
Когато дойдох от Сливен да уча в София, беше есен естествено, началото на учебната година. Немалко време прекарвах в скитане по улиците. От тогава са ми и най-първите впечатления и усещания за града. Наистина мина доста време, и много неща са различни. В началото всичко ми изглеждаше много обширно, голямо, широко. Голям град, оживен, с много хора. Едни от най-любимите ми спомени и моменти са свързани с Борисовата градина. Учех във ВИАС, сега УАСГ и редовно се разхождах в парка. След часовете, обичах да се усамотя на някоя пейка с книга в ръце. През деня, особено в по-хладните дни беше доста празно и безлюдно. В сравнение с булеварда и Графа, тук цареше спокойствие и тишина. Само аз , книгата и природата наоколко. Лек шум от падащи листа, някоя птичка или вятъра в клоните. Прекрасни , златни цветове. Мирис на опадали, леко загниващи листа, влага и пожълтяла трева. Някой топъл слънчев лъч, пронизващ вече оголяващите клони на дърветата. Понякога за миг се мярва катеричка, събираща зимнина. А ако вятърът духне по-силно водопад от въртящи се, танцуващи листа... Красота, мир и спокойствие. Не зная дали успях да пресъздам добре настроението, но това е усещането, което винаги ще нося със себе си и никога няма да забравя. Колкото до тъгата, която ни навява този сезон, има един прекрасен цитат на Неда Антонова( вече не помня от коя книга), който мисля, че чудесно долавя в какво още се крие красотата на есента:
''Нищо не е достатъчно хубаво, ако не е поне малко тъжно.''
И накрая да споделя заглавието на една от най-красивите и любими мои книги, която съм препрочитала неведнъж. "Легенда за Сан Микеле" на Аксел Мунте. Прочетете я, ако не сте попадали на нея. На пръв прочит може да ви се стори доста тъжна, но смятам, че всъщност не е .
Пожелавам ви хубава вечер и още по-хубава нова седмица!
Ето и останалите цветя:
Предизвикателства:
Challenge # 134 and a new prize winnerКогато дойдох от Сливен да уча в София, беше есен естествено, началото на учебната година. Немалко време прекарвах в скитане по улиците. От тогава са ми и най-първите впечатления и усещания за града. Наистина мина доста време, и много неща са различни. В началото всичко ми изглеждаше много обширно, голямо, широко. Голям град, оживен, с много хора. Едни от най-любимите ми спомени и моменти са свързани с Борисовата градина. Учех във ВИАС, сега УАСГ и редовно се разхождах в парка. След часовете, обичах да се усамотя на някоя пейка с книга в ръце. През деня, особено в по-хладните дни беше доста празно и безлюдно. В сравнение с булеварда и Графа, тук цареше спокойствие и тишина. Само аз , книгата и природата наоколко. Лек шум от падащи листа, някоя птичка или вятъра в клоните. Прекрасни , златни цветове. Мирис на опадали, леко загниващи листа, влага и пожълтяла трева. Някой топъл слънчев лъч, пронизващ вече оголяващите клони на дърветата. Понякога за миг се мярва катеричка, събираща зимнина. А ако вятърът духне по-силно водопад от въртящи се, танцуващи листа... Красота, мир и спокойствие. Не зная дали успях да пресъздам добре настроението, но това е усещането, което винаги ще нося със себе си и никога няма да забравя. Колкото до тъгата, която ни навява този сезон, има един прекрасен цитат на Неда Антонова( вече не помня от коя книга), който мисля, че чудесно долавя в какво още се крие красотата на есента:
''Нищо не е достатъчно хубаво, ако не е поне малко тъжно.''
И накрая да споделя заглавието на една от най-красивите и любими мои книги, която съм препрочитала неведнъж. "Легенда за Сан Микеле" на Аксел Мунте. Прочетете я, ако не сте попадали на нея. На пръв прочит може да ви се стори доста тъжна, но смятам, че всъщност не е .
Пожелавам ви хубава вечер и още по-хубава нова седмица!
Предизвикателства:
Мари, прекрасно платно, разкошни както винаги цветя и много мила, романтична и специална публикация. Като един виден книголюб, който много пъти е осъмвал без да е ял и пил вода, но с книга в ръка, напълно те разбирам. А комбинацията топло слънчице, есенни листа и хубава книга е равна на къс безвремие.
ОтговорИзтриванеМари, пренесох се с теб онези дни в парка. Представих си те и вървяща с книгата с ръка. Цветовете, листата и цветята ти са поредният шедьовър. Много ми хареса.
ОтговорИзтриванеПрекрасно, Мари! И пресъздаването на усещането ти към есента и града, и платното! А мъничката книжчица е толкова сладка и на място в случая, че с нея всичко изглежда завършено.
ОтговорИзтриванеМного се радвам, че отново се отби при нас в Card mania и сподели поредната си красота!
Деси ^.^
So beautiful! All of the texture really rocks the card! Thanks for joining us Brown Sugar!
ОтговорИзтриванеThis is SO super pretty! Wow!
ОтговорИзтриванеThanks for sharing it over at the Addicted to Stamps Challenge!