Translate

събота, 2 юли 2016 г.

С вкус на старо вино


  Здравейте!

Напоследък не ми остава много време да творя, а още по-малко да публикувам тук. Не от много работа, по-скоро от много срещи и пътувания. Но все пак... Днес реших да поразмисля и да пресъздам част от тези мисли. Така и не успях да се включа подобаващо в пътешественическото предизвикателство на Картишоците. Но пък се надявам да компенсирам с настоящото ММП:14 Вкусът на лятото!

За мен вкусът на лятото не е морски, плодов или пък коктейлен. По-скоро ... Има една 
много хубава песен на Васил Найденов, След края на света. Текстът особено много ми допада, и доста се добре описва усещането и вкуса на моето лято. 

Там преди 100 лета,
там шарен бе света.
Споменът ме връща
в дядовата къща,
все там.
Там детски смях звъни.
Там царство на игри.
С колене разбити,
яхнали звездите,
гонехме мечтите
все там.
Дъх на старо вино,
сладко от смокини
скрити още в скрина
са още там.
.....

Това е преди всичко времето, през което прекарвам задължитрлно поне една седмица в родното си място-Сливен. И не само това, през това време обикновено се събирам със старите приятели. Тези , които останаха да живеят там. И тези, които са извън България. В Щатите, Канада, Италия... по света. Сестра ми и семейството и също се прибират от Англия за ваканцията. Тези, които не са част от ежедневието. Въпреки че има фейсбук и скайп, срещите на живо са нешо съвсем различно. Да не забравя и срещите на курса от техникума и всички съученици, някои от които не съм виждала от както сме завършили . Изобщо топли ветровити вечери, пълни със спомени, усмивки, радост от срещите, новини, съкровени разговори... Едно почти невъзможно , и за това толкова свидно завръщане в миналото. Все едно се е задействала машината на времето и за миг се е случило това вълшебство, аз съм пак там, само на двайсет. Вятърът е същия, Карандила е там, Сините камъни, миризмата на липите...Детската градина срешу блока, която всяка сутрин поглеждах от прозореца с тайната надежда да е изчезнала, и да не трябва да ходя там. Никак не я обичах...Съседите, които преди ме дразнеха, заради това, че все задаваха въпроси, за разлика от тези тук в София, дето почти никога дори не поздравяват. Спирам се да поговоря с всеки един, да разбера как е , какво правят децата , близките.. 

Май много се отплеснах, не исках да прозвуча толкова носталгично, но носталгията също е част от това преживяване. Което винаги ме връща в миналото , но ми носи и много радост, топли и прекрасни усешания, зарежда ме с неподдаващи се на описание емоции. 

Другара седмица отново съм там, за кратко , но прекрасно време. Защото приятелството е като старото вино , колкото повече отлежава, толкова е по-скъпо, по-богато, по-наситебо..

Пожелавам ви хубави летни мигове, пълни с незабравим вкус, аромат и настроение!


Тук направих и снимки на няколко стъпки от майсторенето на това платно. Запръв път опитвам тази мацаница, дето започваш по един начин, мажеш, лепиш и накравя от началото нишо не е останало.



Предизвикателства:

7 коментара:

  1. Мацаницата е съхранила всички вкусове и чувства!!!!

    ОтговорИзтриване
  2. What wonderful layers and textures on your monochromatic creation! love the burlap edge! thanks for playing with the A Vintage Journey Challenge! Julia

    ОтговорИзтриване
  3. Еха, колко много слоеве! Чудесна монохромна картичка. Успех, Мари

    ОтговорИзтриване

  4. Gorgeous. Thank you for joining us at Card Mania Challenge. Good luck!

    Evie - DT member

    ОтговорИзтриване
  5. Amazing artwork :) I love it :)
    Thanks for playing along with us at CardMania Challenges :)

    ОтговорИзтриване
  6. Great dimension and lovely vintage neutrals. Thanks so much for joining us on A Vintage Journey.
    Alison x

    ОтговорИзтриване