Здравейе всички вие, които се отбивате при мен от време на време !
Тази вечер няма да ви показвам какво съм сътворила аз, а ще поговоря малко на една тема, над която от доста време размишлявам. Забелязвате ли , че все повече българските думи изчезват от нашия език, а на тяхно място идват много и най-различни чуждици. Вярно е, че днес няма как да обясним много компютърни и интернет термини без английските думу. Пък и не само в тази област ни липсват думи за терминологията. Просто нямат аналог в нашия език, а обяснението би било тромаво и непълно. Но също така е вярно и ,че за куп неща имаме прекрасни благозвучни български думи, които напълно и изцяло обясняват понятията. Но въпреки това ние сме ги заменили-с чужди. Една такава дума е думата РЪКОДЕЛИЕ. Мисля, че тя напълно и изцяло изчерпва смисъла и съдържанието на нашето ( и не само ) любимо хоби и занимание. Въпреки това, като че ли не съм я срещала по блоговете и описанията на уроци, хоби занимания и т.н. Може просто да съм пропуснала- в никакъв случай не твърдя, че съм разгледала всички български странички, на занимаващите се с ръкоделие. Но все пак- някакси я няма, сменили сме я с английското handmade. Което в буквален превод означава точно същото и има същото съдържание и значение. Не знам защо така се получава, че все предпочитаме чуждите неща пред нашите си. Повече ги харесваме, повече им вярваме като че ли... и аз не знам.
Колкото до ръкоделието, някъде далече , в първата половина на миналия век,по нашите земи то е било много широко разпространено и тачено. Естествено всичко се е правило по тогавашната мода. В основното училище освен математика( по-ското сметане) , четене и писане, е имало и часове по вероучение и ръкоделие.
Едната ми баба е била бродирачка и шивачка. Семейството на майка ми е от Стралджа- там е работила и мога да кажа творила, баба ми . По него време шиела в къщи. Машината почти денонощно е тракала.Тя е била и учителка по машинна бродерия. Винаги е била търсена и е имала много работа. Освен това плетеше страхотни дантели на една кука. Майка ми има рокли плетени на една кука. За съжаление нито аз, нито сестра ми, нито майка ми се научихме от нея на това изкуство.
Дядо ми (мисля , че преди време бях споменала)
е бил представител на дружество Сингер и е продавал шевни машини. Двамата са се оженили около 1930 г.( не съм сигурна за годината) и за 2 години са си построили къща. А по-късно са направили и два дюкяна пред къщата.Когато са създали семейство ,никой не е имал спестявания, а и никой нищо не им е дал наготово. Баба ми е била най-малкото седмо дете в семейството, а дядо ми е имал две мащехи и още няколко братя и сестри, заварени и природени. Та така. Мисля си и се чудя как така след три тежки войни , в които България е участвала и загубила, е успяла за 10 години да се съвземе дотолкова, че двама трудолюбиви млади хора със собствен труд могат да успеят да постигнат това, което днес за цял живот не успяваме. Известно време след девети септември, баба ми все още е работила, но после в един момент се е оказала частничка, т.е. капиталистка. Затворили са и машината и са и забранили да работи. Въпреки, че винаги честно си е внасяла осигуровките, не и дадоха пенсия. Просто нямаше, не и се полагаше, защото е била частник.
Сега искам да ви покажа някои неща, които са останали от нея. Естесвено модела и стила е отпреди 100 години, но цветовете са все така ярки и красиви.
Тук имам снимки на няколко домашно тъкани вълнени престилки:
А това е дантела плетена, по някаква специална техника -на игла:
Това е от мен за тази вечер. Не искам никой да засегна или укоря. Просто исках да споделя с вас...
И ще съм мого доволна , ако някой ми напише свое мнение.
Тиха и спокойна нощ ви пожелавам!
