Сега ще ви разкажа за едната си баба-тази, на която съм кръстена-Мария. И за нейната къща. За другата баба също отдавна имам да разкажа нещо конкретно , но темата е по-различна и няма да я захващам сега.
Аз съм от щастливите едновремешни деца, които имаха баби на село. То тогава повечето имаха, за разлика от сегашните деца, които прекарват почти цялата си лятна ваканция затворени в апартаментите на градските си баби, или по летни занимални, все в големите градове. Моята дъщеря си мечтае за баба с къща на село, но за съжаление и двете и баби живеят в града и то в апартаменти.
Та моята баба Мими( така и казвахме) живееше в едно малко село между Ямбол и Елхово-казва се Ханово. Това е селото на баща ми. То се намира в тракийската низина и през него тече река Тунджа. Прекарвахме зимната ваканция там , по-голямата част от лятната ваканция и почти всяка събота и неделя. Тук имам сканирана една мнго стара снимка на селото, направена доста преди да се родя аз.
Дворът беше много голям -почти 2 декара. Около къщата имаше плочник , покрит с асми, които правеха прохладна сянка през лятото, а под тях ни закачваха дървена люлка на която двете със сестра ми се редувахме да се люлеем. Около плочника имаше лехи с много , най-различни цветя , оградени с дъсчена ограда . Имаше и една смокиня, точно до чешмата. Тази къща беше стара , кирпичена ,и вътре в нея нямаше нито баня, нито тоалетна. Чешмата беше външна с едно циментово корито, в което се побирах цялата. През зимата водата в нея замръзваше и дядо ми трябваше да я нагрява с горелката за да потече вода.
От дугата страна на дъсчената ограда имаше отъпкана ,спечена пръст ,по която се разхождаха кокошките с пиленцата и поне един петел( понякога много боен и войнствен петел). Тук дядо ми оставяше и каруцата. Имахме и магаре, а по-късно кон, който дядо ми впягаше в каруцата и това му беше превозното средство, с което пренасяше всякакви товари. Дядо ми гледаше и овце , освен кокошки , а по едно време имаше и зайци. Понякога през лятото ходеше до поляните в края на селото да коси тева за животните и ни взимаше с него. Трябва да ви кажа , че да полегнеш на върха на натоварената копа трева( миришеща на току що окосена, понякога с примес на мащерка и други билки) в каруцата и да се подрусваш на меко на връщане към къщи е страхотно приятно усещане-още си го спомням. Каруцата ми беше любимото превозно средство, в колата и автобуса винаги ми ставаше лошо.
Мястото за кокошките и каруцата беше отделено с телена ограда от големия двор , в който се гледаше всякакъв плод и зеленчук-имаше домати ,краставици, тикви , боб, дини и пъпеши , и въобще всичко , за което се сетите.Имаше череши , ябълки и круши, праскови , малини, кайсии. А баща ми беше пчелар ,та в края на големия двор бяха наредени кошерите с пчелите.
Освен игрите ,ние със сестра ми много сме помагали , защото работата в този голям двор нямаше край. Сутрин ставахме рано да берем корнишони, които се предаваха на организирани пунктове за изкупуване на селскостопанската продукция. Поливахме доматите, краставиците и другите зеленчуци. Беряхме череши и грозде. Правехме зимнина.
Един от любимите ми спомени са късните летни вечери, след 10 часа ,когато в тъмнината седяхме с баба ми и другите съседски баби около огъня, на който се варяха компоти или лютеници. На няколко крачки от огъня не се виждаше нищо , освен тук там проблясващи светулки, нямаше улично осветление. Нощта вече настъпваше, прохладна и спокойна, след горещия летен ден . Бабите си говореха тихо и разказваха най-различни истории и на нас ни разрешаваха да стоим с тях до среднощ, вместо да си лягаме...
За мен това е един цял изгубен свят, за който мога да разказвам безрайно , за който неведнъж съм разказвала на дъщеря ми , подхранвайки мечтите и за къща с двор и баба на село.
Добре , че зет ми ( мъжа на сестра ми) е от село, неговите родители живеят там , гледат много животни и имат голям двор. Племенниците ми ,като си дойдат от Аглия прекарват по-голямата част от ваканцията си там при дядо и баба .Моята дъщеря покрай тях също ходи от време на време и има възможността поне за малко да се докосне до българското село, което за голямо съжаление е все по-пустеещо, и този вълшебен свят , за който ви разказвах е на път за изчезне.
За да им напомня за България и баба и дядо на село, направих за племенницата ми Съба тази картичка, с която ще участвам в предизвикателството на Картичкофурии.
Картичкофурийско
предизвикателство 186"Бабината къща"
Chocolate coffee cards - Anything goes
WAW - Anything
goes
Challenges 4
Everybody Challenge #29 - Anything Goes
City Crafter Challenge Blog Week 178 - Flower Power
