Една картичка в ярки цветове, с една от любимите ми цветови комбинации: синьо, лилаво, зелено. И малко крафт картон за омекотяване.
Пожелавам ви хубава и успешна седмица и много поводи за усмивки!
Предизвикателства:
понеделник, 22 август 2016 г.
В ярки цветове
Здравейте!
Една картичка в ярки цветове, с една от любимите ми цветови комбинации: синьо, лилаво, зелено. И малко крафт картон за омекотяване.
Пожелавам ви хубава и успешна седмица и много поводи за усмивки!
Предизвикателства:
Една картичка в ярки цветове, с една от любимите ми цветови комбинации: синьо, лилаво, зелено. И малко крафт картон за омекотяване.
Пожелавам ви хубава и успешна седмица и много поводи за усмивки!
Предизвикателства:
събота, 20 август 2016 г.
Синьо, солено, леко нагарча, с вкус на приключения
Здравейте!
Днес завърших още една страничка от моя арт журнал. Отдавна не го бях поглеждала, чак бяха залепнали част от страниците. Знам, че някой , някъде беше писал с какво се мажат, за да не се слепват, но вече хич не помня кое къде съм прочела. Както вече се досетихте, това е още едно мое участие при Картишоците ММП:14 Вкусът на лятото! А защо е такова заглавието, ще ви разкажа в няколко поредни публикации- иначе ще стане прекалено дълго.
И така... Да споделя, че това лято най-накрая стигнах до морето. Не бях ходила от 3 години( май). Организирахме се една голяма сливенска група. Аз и сестра ми с децата( без мъжете за съжаление) , една наша приятелка и брат и- и те с техните семейства, и те от Сливен. Общо 7 деца и 6 възрастни. Още от април се захванахме да разглеждаме и обсъждаме кой какво иска и къде, и в началото на май вече имахме резервация. Защо ви обяснявам всичко това, ей сега ще разберете. Значи сестра ми пътува от Англия , с нейните деца, а братът на Ваня от Италия, с неговото семейство. Всички са тук за ваканцията с определена програма и определен бюджет. Едните са за 2 седмици, другите малко повече. Датите , през копто можехме да се съберем заедно за море, бяха точно фиксирани. И заради това, от рано направихме резервация. Като мъжът на Ваня( другото семейство от Бг освен моето) издири телефон и се свърза с избрания от нас хотел. Специално проведе разговор със собственичкатра на хотела. По-късно пак се чу с нея, за по-сигурно.И най-накрая, скоро преди морето и тя му беше звъняла , трети път, за да каже , че всичко е ок. Хотел Синеморец, в Синеморец. Отдавна ми харесва това място, ходила съм само веднъж. за един плаж. Харесва ми,че е спокойно, не много населено и застроено, сравнително отдалечено и несъмненомного красиво и диво. И въпреки всичко преживяно , все още ми харесва.
Тръгнахме от София ( все пак тук живеем, постоянно или временно)със сестра ми и четирите деца, натъпкани на задната седалка. Аз нямам книжка, така че трябваше да кара тя. Спряхме в Сливен да пренощуваме и да разделим пътя на две. На следващия ден минахме да купим от пазара праскови и смокини- все пак в Сливен и района пълно с праскови, хем са много хубави хем много по-евтини, и потеглихме. Останалите две семейства вече бяха там. А ние понеже се замотахме, пропуснахме най-драматичната част от началото на това море. Когато ние пристигнахме, вече всичко беше приключило
Когато пристигнала първата част от групата, се разбрало, че всъщност никой от персонала, на рецепцията, не е уведомен, не е чувал и не знае нищо, за нашата резервация. Изобщо резервация НЯМА. Не знам как са го приели, но в началото си помислили, че е някаква шега. Изобщо николй не можел да повярва, че е възможно. Цяла група от 13 човека, да се окаже без резервация, без подслон. На всичкото отгоре, почти всички стаи били заети. Особено пристигащите от Италия бяха направо шокирани. След грандиозен скандал, заплахи с икономическа полиция, медии и всякакви други, все пак ни настаниха за една нощ в каквито свободни стаи имаше . Като извинение от тяхна страна, не платихме тази нощувка. Имаше обещания да ни намерят бстаи на друго място , даже да доплатят разликата, ако е по-скъпо. Защото при тях всичко беше заето. Рецепционистките не смееха да ни погледнат в очите, чустваха се много зле. В крайна сметка ние бяхме комуникирали директно със собственичката на хотела. А тя явно не им беше предала нищо. Не ми е много ясно как въртиш бизнес, ако нямап нвръзка с хората си. Оказа се, и че ние не сме им първият такъв случай за този сезон. Но бяхме твърде голяма гупа, за да се намери лесно място, в разгара на лятото. И на следващияден трябваше да се изнесем. Не ни бяха намерили нищо, никъде нямаше места за толкова много хора. Никъде в Синеморец нямаше място за нас. Това се казва
приключение. Цяла тайфа бездомни и безпризорни се отправихме към Ахтопол.
Предния ден даже не разтоварихме багажите, само отидохме на плаж и вечерта сеприбрахме по стаите. Част от радостта и ентусиазма, че сме на морето, беше помрачена. И все пак ето го. Снимката, която използвах за страничката е от тази година, по-нататък ще ви разкажа в следващата ни среща.
Спокойна вечер и хубави почивни дни!
Предизвикателства:
Днес завърших още една страничка от моя арт журнал. Отдавна не го бях поглеждала, чак бяха залепнали част от страниците. Знам, че някой , някъде беше писал с какво се мажат, за да не се слепват, но вече хич не помня кое къде съм прочела. Както вече се досетихте, това е още едно мое участие при Картишоците ММП:14 Вкусът на лятото! А защо е такова заглавието, ще ви разкажа в няколко поредни публикации- иначе ще стане прекалено дълго.
И така... Да споделя, че това лято най-накрая стигнах до морето. Не бях ходила от 3 години( май). Организирахме се една голяма сливенска група. Аз и сестра ми с децата( без мъжете за съжаление) , една наша приятелка и брат и- и те с техните семейства, и те от Сливен. Общо 7 деца и 6 възрастни. Още от април се захванахме да разглеждаме и обсъждаме кой какво иска и къде, и в началото на май вече имахме резервация. Защо ви обяснявам всичко това, ей сега ще разберете. Значи сестра ми пътува от Англия , с нейните деца, а братът на Ваня от Италия, с неговото семейство. Всички са тук за ваканцията с определена програма и определен бюджет. Едните са за 2 седмици, другите малко повече. Датите , през копто можехме да се съберем заедно за море, бяха точно фиксирани. И заради това, от рано направихме резервация. Като мъжът на Ваня( другото семейство от Бг освен моето) издири телефон и се свърза с избрания от нас хотел. Специално проведе разговор със собственичкатра на хотела. По-късно пак се чу с нея, за по-сигурно.И най-накрая, скоро преди морето и тя му беше звъняла , трети път, за да каже , че всичко е ок. Хотел Синеморец, в Синеморец. Отдавна ми харесва това място, ходила съм само веднъж. за един плаж. Харесва ми,че е спокойно, не много населено и застроено, сравнително отдалечено и несъмненомного красиво и диво. И въпреки всичко преживяно , все още ми харесва.
Тръгнахме от София ( все пак тук живеем, постоянно или временно)със сестра ми и четирите деца, натъпкани на задната седалка. Аз нямам книжка, така че трябваше да кара тя. Спряхме в Сливен да пренощуваме и да разделим пътя на две. На следващия ден минахме да купим от пазара праскови и смокини- все пак в Сливен и района пълно с праскови, хем са много хубави хем много по-евтини, и потеглихме. Останалите две семейства вече бяха там. А ние понеже се замотахме, пропуснахме най-драматичната част от началото на това море. Когато ние пристигнахме, вече всичко беше приключило
Когато пристигнала първата част от групата, се разбрало, че всъщност никой от персонала, на рецепцията, не е уведомен, не е чувал и не знае нищо, за нашата резервация. Изобщо резервация НЯМА. Не знам как са го приели, но в началото си помислили, че е някаква шега. Изобщо николй не можел да повярва, че е възможно. Цяла група от 13 човека, да се окаже без резервация, без подслон. На всичкото отгоре, почти всички стаи били заети. Особено пристигащите от Италия бяха направо шокирани. След грандиозен скандал, заплахи с икономическа полиция, медии и всякакви други, все пак ни настаниха за една нощ в каквито свободни стаи имаше . Като извинение от тяхна страна, не платихме тази нощувка. Имаше обещания да ни намерят бстаи на друго място , даже да доплатят разликата, ако е по-скъпо. Защото при тях всичко беше заето. Рецепционистките не смееха да ни погледнат в очите, чустваха се много зле. В крайна сметка ние бяхме комуникирали директно със собственичката на хотела. А тя явно не им беше предала нищо. Не ми е много ясно как въртиш бизнес, ако нямап нвръзка с хората си. Оказа се, и че ние не сме им първият такъв случай за този сезон. Но бяхме твърде голяма гупа, за да се намери лесно място, в разгара на лятото. И на следващияден трябваше да се изнесем. Не ни бяха намерили нищо, никъде нямаше места за толкова много хора. Никъде в Синеморец нямаше място за нас. Това се казва
приключение. Цяла тайфа бездомни и безпризорни се отправихме към Ахтопол.
Предния ден даже не разтоварихме багажите, само отидохме на плаж и вечерта сеприбрахме по стаите. Част от радостта и ентусиазма, че сме на морето, беше помрачена. И все пак ето го. Снимката, която използвах за страничката е от тази година, по-нататък ще ви разкажа в следващата ни среща.
Спокойна вечер и хубави почивни дни!
петък, 19 август 2016 г.
Бяло
Привет на всички, които все още се отбиват при мен!
Признавам,че доста за дълго се изгубих. Скитах насам-натам из България, стигнах тази година и до морето, но за това ще разказвам друг път. Сега имам да ви показа една коледна картичка в бяло- първата ми коледна за тази година. Надявам се да ви хареса.
Усмихнат петък и прекрасни почивни дни!
Предизвикателства:
Признавам,че доста за дълго се изгубих. Скитах насам-натам из България, стигнах тази година и до морето, но за това ще разказвам друг път. Сега имам да ви показа една коледна картичка в бяло- първата ми коледна за тази година. Надявам се да ви хареса.
Усмихнат петък и прекрасни почивни дни!
Предизвикателства:
неделя, 17 юли 2016 г.
Лилаво и зелено
Здравейте!
Днес правих цветя от една нова за мен хартия- в магазина се води непалска ръчна хартия. Разликата с памучната е, че е малко по-фина, не толкова мъхеста и плътна и съхне по-бързо. В сравнение с обикновената хартия или картон е по-хубава за направата на цветя, защото е по-мека и лесна за работа и листенцата седят по-нежно. Оцветяването също се получава по-добре , прелива както при памучната. С част от цветята направих и картичка в една от любимите ми цветови комбинации-лилаво и зелено. За основа използвах прекрасните дизайнерски хартии на АМГ'' Вижън" Vintage Story Collection, за които много благодаря на Мария Генова от "на борсата"
Пожелавам ви хубав неделна вечер и успешна нова седмица!
Ето и всички цветя:
Предизвикателства:
CMC#82 Lace and/or Pearls / Дантела и/или Перлички
Challenge Weeks #238-#239 - Anything Goes
Checks or Stripes
Anything Goe
Challenge #197
Week 372 - Frame it
July Challenge!! - Punches and/ or Dies
L is for 'Lots of Layers'
Utfordring 121 - Alt er lov
Challenge #95 - ANYTHING GOES with optional add flowers + DT call
SISTERS OF CRAFT - JULY 2016 ANYTHING GOES CHALLENGE
#43 alles erlaubt/ anything goes
Днес правих цветя от една нова за мен хартия- в магазина се води непалска ръчна хартия. Разликата с памучната е, че е малко по-фина, не толкова мъхеста и плътна и съхне по-бързо. В сравнение с обикновената хартия или картон е по-хубава за направата на цветя, защото е по-мека и лесна за работа и листенцата седят по-нежно. Оцветяването също се получава по-добре , прелива както при памучната. С част от цветята направих и картичка в една от любимите ми цветови комбинации-лилаво и зелено. За основа използвах прекрасните дизайнерски хартии на АМГ'' Вижън" Vintage Story Collection, за които много благодаря на Мария Генова от "на борсата"
Пожелавам ви хубав неделна вечер и успешна нова седмица!
CMC#82 Lace and/or Pearls / Дантела и/или Перлички
Challenge Weeks #238-#239 - Anything Goes
Checks or Stripes
Anything Goe
Challenge #197
Week 372 - Frame it
July Challenge!! - Punches and/ or Dies
L is for 'Lots of Layers'
Utfordring 121 - Alt er lov
Challenge #95 - ANYTHING GOES with optional add flowers + DT call
SISTERS OF CRAFT - JULY 2016 ANYTHING GOES CHALLENGE
#43 alles erlaubt/ anything goes
четвъртък, 14 юли 2016 г.
Монохроматично, с крафт и бяло
Здравейте!
Отново си правих експерименти на сватбена тема. Този път със съвсем изчистени картички от рециклиран картон, бяла ембосинг пудра и прекрасните печати на Stampin'Up. Картичката с розите е оцветена с бял акварелен молив , а другата с червеникавокафяв акварелен маркер.Зная, че не е нещо ново по принцип. Новото е единствено за мен, защото досега не съм правила такъв тип картички. Дано ви харесат.
Хубава и прохладна вечер!
Предизвикателства:
Отново си правих експерименти на сватбена тема. Този път със съвсем изчистени картички от рециклиран картон, бяла ембосинг пудра и прекрасните печати на Stampin'Up. Картичката с розите е оцветена с бял акварелен молив , а другата с червеникавокафяв акварелен маркер.Зная, че не е нещо ново по принцип. Новото е единствено за мен, защото досега не съм правила такъв тип картички. Дано ви харесат.
Хубава и прохладна вечер!
Предизвикателства:
понеделник, 11 юли 2016 г.
За младо семейство геодезисти
Здравейте!
Ще ви покажа още една сватбена картичка с плик. Този път е за приятели на моя колежка от УАСГ- и двамата младоженци са геодезисти. По тази причина трябваше да има нещо геодезическо на картичката. В случая идеята за картинката не е моя, а на колежката ми Хриси.
Ето и картичкат. Дано ви хареса.
Пожелавам ви хубава , не много гореща седмица!
Предизвикателства:
Challenge Weeks #238-#239 - Anything Goes
CMC#82 Lace and/or Pearls / Дантела и/или Перлички
CCH#226 - Lace
Картичкофурийско предизвикателство 303 "Винаги и завинаги
July Challenge!! - Punches and/ or Dies
Challenge 24
Welcome to Creative Artiste's Challenge 16
Fussy and Fancy Featured Guest Designer 167 - FLowers and Lace/DT CALL
Anything Goes Challenge No. 93
Ще ви покажа още една сватбена картичка с плик. Този път е за приятели на моя колежка от УАСГ- и двамата младоженци са геодезисти. По тази причина трябваше да има нещо геодезическо на картичката. В случая идеята за картинката не е моя, а на колежката ми Хриси.
Ето и картичкат. Дано ви хареса.
Пожелавам ви хубава , не много гореща седмица!
Предизвикателства:
Challenge Weeks #238-#239 - Anything Goes
CMC#82 Lace and/or Pearls / Дантела и/или Перлички
CCH#226 - Lace
Картичкофурийско предизвикателство 303 "Винаги и завинаги
July Challenge!! - Punches and/ or Dies
Challenge 24
Welcome to Creative Artiste's Challenge 16
Fussy and Fancy Featured Guest Designer 167 - FLowers and Lace/DT CALL
Anything Goes Challenge No. 93
събота, 2 юли 2016 г.
С вкус на старо вино
Здравейте!
Напоследък не ми остава много време да творя, а още по-малко да публикувам тук. Не от много работа, по-скоро от много срещи и пътувания. Но все пак... Днес реших да поразмисля и да пресъздам част от тези мисли. Така и не успях да се включа подобаващо в пътешественическото предизвикателство на Картишоците. Но пък се надявам да компенсирам с настоящото ММП:14 Вкусът на лятото!
За мен вкусът на лятото не е морски, плодов или пък коктейлен. По-скоро ... Има една
много хубава песен на Васил Найденов, След края на света. Текстът особено много ми допада, и доста се добре описва усещането и вкуса на моето лято.
Там преди 100 лета,
там шарен бе света.
Споменът ме връща
в дядовата къща,
все там.
Там детски смях звъни.
Там царство на игри.
С колене разбити,
яхнали звездите,
гонехме мечтите
все там.
Дъх на старо вино,
сладко от смокини
скрити още в скрина
са още там.
.....
Това е преди всичко времето, през което прекарвам задължитрлно поне една седмица в родното си място-Сливен. И не само това, през това време обикновено се събирам със старите приятели. Тези , които останаха да живеят там. И тези, които са извън България. В Щатите, Канада, Италия... по света. Сестра ми и семейството и също се прибират от Англия за ваканцията. Тези, които не са част от ежедневието. Въпреки че има фейсбук и скайп, срещите на живо са нешо съвсем различно. Да не забравя и срещите на курса от техникума и всички съученици, някои от които не съм виждала от както сме завършили . Изобщо топли ветровити вечери, пълни със спомени, усмивки, радост от срещите, новини, съкровени разговори... Едно почти невъзможно , и за това толкова свидно завръщане в миналото. Все едно се е задействала машината на времето и за миг се е случило това вълшебство, аз съм пак там, само на двайсет. Вятърът е същия, Карандила е там, Сините камъни, миризмата на липите...Детската градина срешу блока, която всяка сутрин поглеждах от прозореца с тайната надежда да е изчезнала, и да не трябва да ходя там. Никак не я обичах...Съседите, които преди ме дразнеха, заради това, че все задаваха въпроси, за разлика от тези тук в София, дето почти никога дори не поздравяват. Спирам се да поговоря с всеки един, да разбера как е , какво правят децата , близките..
Май много се отплеснах, не исках да прозвуча толкова носталгично, но носталгията също е част от това преживяване. Което винаги ме връща в миналото , но ми носи и много радост, топли и прекрасни усешания, зарежда ме с неподдаващи се на описание емоции.
Другара седмица отново съм там, за кратко , но прекрасно време. Защото приятелството е като старото вино , колкото повече отлежава, толкова е по-скъпо, по-богато, по-наситебо..
Пожелавам ви хубави летни мигове, пълни с незабравим вкус, аромат и настроение!
Тук направих и снимки на няколко стъпки от майсторенето на това платно. Запръв път опитвам тази мацаница, дето започваш по един начин, мажеш, лепиш и накравя от началото нишо не е останало.
Предизвикателства:
Абонамент за:
Публикации (Atom)