Днес още като се прибрах от работа и се захванах да правя вторият си опит в микс медията. Този път, боя се, не е толкова добре обмислено. Освен това пробвах да оцветявам едно платно, попаднанло ми отнякъде. Не зная с какво е грундирано, но определено с дистресите и водните бои не се получаваха добре. А пък честно да си призная още други боички нямам. Нито пастели, нито някакви други екстри. Да не говорим, че платното е рамкирано, платът хлътва в средата и съответно отпечатъците също не се получиха добре. Абе така е, като не са ми съвместими материалите. В крайна сметка го завърших. Сигурно ви омръзна да се оплаквам, затова спирам. Получи се дотса шарено и поразхвърлено. Естествено сложих два бухала, заради Картишоците и тяхното първо предизвикателство."СОВИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА" или по-простичкото "БУХАЛИ" Може и да не са си съвсем на мястото, но са ми много любими, неслучайно обрадени със сърца и този пънч на Марта Стюарт е една от най-лелеяните ми придобивки. А пък идеята с изсипването на цветята от ръцете на пролетта е заради хартиените вълшебници и тяхната Пролетна поезия.Тук ще ви напиша едно доста старо , но пък много любимо стихотворение за пролетта от Асен Разцветников.
С него ви пожелавам хубави , пролетни, цветни почивни дни!
Пролет
Пеят птички пъстрокрили,
тръпне свежия листак,
със чадър от синя свила
руса пролет шета пак.
Спира над горите гъсти,
спира сред полята тя
и разтваря с тънки пръсти
най-сънливите цветя.
Дига гугличка и трепка
в луда радост всеки цвят
и по пъстрите му клепки
топли капчици блестят.
Предизвикателства: